"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

МИР В СВЕТА

ДОБРО И ЗЛО. Всяка вещ в нашия свят хубава или лоша, или даже най-вредната има право на съществуване. И не трябва да се унищожава или да се отделя от света, но е възложено на нас да я изправим да я направим полезна. Та нали даже повърхностния размисъл за мирозданието поражда в нас чувството за грандиозност и съвършенство.

Известно е, че Създателят не е завършил Творението. И това ние го наблюдаваме и чувстваме постоянно и в цялост, и в детайлите. Всичко се намира под действието на законите на постепенното развитие от появата до достигането на окончателната форма и затова, съзнавайки това, когато ние наблюдаваме някакъв елемент от Творението в неблаговидно състояние (горчив плод, лош човек, изпитващо ненавист общество, то ние не съдим по неговото временно състояние, защото знаем, че причината за подобно състояние е развитието. Т.е. даденият елемент още не се е развил до своето окончателно крайно състояние съвършенството. Ако елементът на Творението ни се вижда лош по своите свойства това не може да служи за свидетелство за неговото окончателно свойство, защото той още се намира в предходните състояния на процеса на развитие. И ние не можем да утвърждаваме, че той ще бъде вреден, както ни се вижда сега на нас (както сладката ябълка е горчива в процеса на съзряване).

От гореказаното може да се направи извод: всяка вещ е длъжна да бъде оценена не по временния вид, а само по своето крайно, развито, завършено състояние.

А сега можем да разберем необосноваността на "изправителите" на света, появили се в наше време, виждащи всичко около себе си несъвършено и затова нуждаещо се в изправяне тоест в изземването на "неизправните" части и замяната им с "изправни". Но тъй като Творецът не позволява да се унищожава нищо в нашия свят, а само да се преобразява злото в добро, напразни са всички опити на "изправителите" изкуствено да изменят каквото и да е, злото ще остане и то, неговата степен определя количеството степени на развитие, които са длъжни да станат над елемента на Творението до достигането на истинското съвършенство.

И тогава тези лоши, вредни елементи, и по-точно техните свойства сами ще се обърнат в добри и полезни както и е било замислено от Твореца. И само тогава ще се разкрие истинският смисъл на подобното стъпаловидно развитие.

Необходимо е да се знае, че макар и указаният по-горе закон на развитие на природата, преобразуващ всичко лошо в добро и полезно действие свише, тоест без нашето желание, разум и власт е дал Творецът на човека да постави човекът този закон на развитие под свой контрол, за да ускори този процес на развитие по наше желание и свободен избор и независимо от течението на времето.

По такъв начин има два ръководителя, две сили, диктуващи пътя на развитие: "Небесният", гарантиращ за себе си да приведе всичкото зло към добро и вредното към полезно, но действащ бавно и болезнено. Тоест, ако развиващият се елемент от Творението е жив, имащ органи на чувствата, то чувства болка и страда от безжалостно тласкащата го напред развиваща сила.

И, съответно, има и "Земна" власт отделни личности, взели под свой контрол Закона за развитие и затова са в силите си абсолютно да се освободят от фактора на времето, и по такъв начин да приближат края, тоест висшата степен на своето развитие. Това условие е изразено в Талмуда (Санедрин, 98): "Ани ашем бито ахишено", тоест, човечеството може само да върви по пътя на развитие, а ако не то по неволя да премине всички степени бавно и в страдания. Та нали доколкото става дума за чувствените елементи на Творението, то именно горчивите изпитания и тласкат човечеството към прехода от по-нисшите към по-висшите степени на развитие, без да позволява да се спира тъй като задръжката предизвиква по-големи страдания, отколкото движението и затова сме принудени да се развиваме. Доброволният пък път на развитие зависи не от времето, а само от величината на желанието по-скоро да се достигне нужния резултат.

А сега да разгледаме въпроса за поправянето на злото в човека. Но предварително на нас ни е необходимо да установим условие за значението на тези категории "Добро и Зло" и тяхната оценка, тоест ясно да определим какво ние разбираме под думите "добро" и "зло", а също относно кого ще се прави тази оценка.

За разбирането на това на нас ни е необходимо първоначално да оценим връзката и отношението на човека и обществото, в които той живее и от които се храни както материално, така и духовно. Действителността ни говори, че няма никаква възможност за съществуването на отделна, изолирана от обществото, личност. Тоест човек е създаден като единица, член на обществото, всички членове, на което съставляват единен механизъм по такъв начин, че няма свободно движение на всекиго, а всеки се движи в съответствие с общото движение в определено направление, обусловено от необходимостта за успешната работа на целия механизъм.И ако стане неизправност в един детайл на този механизъм, то не се оценява неизправността на само тази единица, а степента на неизправност се оценява по неговата роля в общата работа на целия механизъм.

И по този именно принцип и в нашия анализ на степента на полезност или вредност на всяка единица в обществото трябва да се оценява не по нейните лични качества, а по нейната полезност или вредност за обществото.

Няма в обществото по-голям отколкото във всяка личност и ползата на обществото се състои в ползата на всекиго. И вредящият на обществото вреди в крайна сметка на себе си, а обогатяващият обществото, обогатява по такъв начин и себе си. Така, както единиците са части от общото и сумата от единиците съставлява обществото. И свободата на обществото, и свободата на личността са тъждествени.

По такъв начин лошите и добрите, вредните и полезните качества и действия се оценяват само относно обществото.

Всичко гореказано се отнася към идеализираното общество, всички членове, на което изпълняват своите задължения по отношение към него; получават не повече от полагащото им се, тоест не си присвояват приготвеното за другите. Но ако не се спазва това правило, то нарушаващите не само вредят на цялото общество, но и на себе си лично. Както е известно това е най-болното и нуждаещото се от изправление явление.

Изводът се заключава в осъзнаването на всекиго, че неговото благо и благото на обществото са едно и също и по такъв начин само ще дойде светът към своето изправление.

ПРАВДА, МИЛОСЪРДИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ И МИР тези 4 категории се намират в наше разпореждане за постигането на целта доброто и щастието. И с тези категории (понятия, сили) се ползва Висшето управление за постепенното развитие на човечеството до желаното от Твореца състояние. И, както вече казахме, в нашите възможности, при желание, е да вземем закона за нашето развитие в свои ръце, под свое управление и с това да освободим себе си от многото болезнени исторически моменти, чакащи ни още нас, в противен случай напред. И затова да проанализираме тези четири категории що са ни дали те в миналото и що можем да чакаме от тях в бъдещето.

ПРАВДАТА.Най-добрата от тези четири категории. Ние вече говорихме, че равновесието на личността и обществото се съблюдава в случая, когато личността дава, тоест изпълнява своята роля относно обществото, и също пък получава своята част от обществото, в съответствие със справедливото разделение на обществения продукт.

Недостатъкът пък в дадената категория е в това, че на практика се проявява в нея някакъв недостатък, заради когото тя не се възприема от обществото. В какво пък той се заключава? И повече от това, при по-внимателен анализ "Правдата", в особеността на нейното практическо действие, ние намираме, че тя е толкова неясна и сложна, че не е в състояние да се съблюдава от човечеството. "Правдата" ни задължава нас да приравняваме всички членове на обществото, за да получават в съответствие със своя труд, не повече и не по-малко. И това е единствената справедлива база. Но всеки иска да се наслади на труда на другите членове на обществото.

Как пък може да се преобрази Правдата, за да може тя да бъде приета от цялото общество? Да задължим всички членове на обществото да работят еднакво време? Но нали има разлика в производителността на хората, макар и даже във вид на разлика във физическата сила между тях. Освен това има психологически проблем както например ленивият по природа е длъжен да положи много повече усилия, отколкото прилежният, а съгласно Правдата е ясно, че не трябва да задължаваме един човек да се труди повече от другия. Затова ловките и силните в обществото се ползват от плодовете на чуждия труд, защото се трудят по-малко от ленивите и слабите (изразходват по-малко усилие).

И повече от това, ако ние приемем под внимание закона на природата "болшинството определя формата и закона", или иначе "законът следва болшинството", и положим в основа количеството часове работа то няма да можем съгласно Правдата да приемем такъв закон. Нали ленивите и слабите са болшинството и те няма да предадат себе си в експлоатация на силните и предприемчивите.

Затова единствената настояща справедлива основа е количеството труд, отдавано от личността, с условие за правдив подход. И с това е съгласно болшинството. Но това е съвършено непрактично, тъй като степента на усилия на всекиго е невъзможно да се измери и още повече да се контролира. Нали е невъзможно да се определи доколко е трудно на слабия нещо да направи, колко труд да приложи всеки в съответствие със своето настроение, здраве и характер. Тоест на нас би ни било необходимо да измерваме волевите усилия на човека доколко тежко му е да работи, което по принцип е невъзможно заради индивидуалността, отсъствието на научна база и сложността.

Изискването за равни усилия от членовете на обществото е невъзможно още и предвид на това, че всеки човек чувства себе си като единствен в света и приема целия свят, цялото обкръжаващо го общество, като създадено за негово обслужване, при това дотолкова, че съвършено не чувства себе си длъжен на обществото.

Казано по-просто, природното качество на всеки човек е да използва целия свят за себе си на полза, и всичко, що той дава на друг е само по силата на необходимостта (и в този случай има използване на другия, но скрито, косвено така, че не се чувства от другите).

Причината за това е в това, че фиданката* е подобна на корена, източника и близка на него по природа. И затова както душата на човека изхожда от Твореца, който е Един и Единствен и всичко е Негово, то и човекът, син Божий, чувства, че целият свят, всички същества са длъжни да се намират под негова власт и да съществуват за неговото благо.

И цялата разлика между хората е само в целите на използване на света: един избира пътя на използването на другите за свое благо получаването на животински удоволствия, друг за достигането на власт, трети за почести и слава. А ако би било възможно то с удоволствие всеки би използвал целия свят за удовлетворяването на всичките си потребности едновременно и за богатство, и за власт, и за слава. Но предвид трудностите се избира една от възможностите. И този "Закон за Единствеността" е запечатан в сърцето на всеки човек, и нито един от нас не е свободен от неговото влияние, а всеки избира част от него, съгласно своите възможности и стремежи. И този закон не е добър и не е лош, това е действителността и нашата природа, и не е възможно да се заобиколи или даже малко да се поукраси или смекчи. И този закон е Абсолютната Правда.

Как пък сега ние ще можем даже да пробваме да предложим на члена на обществото равенство с неговите други членове та нали няма нищо по-противно в природата на личността! Та нали стремежът на личността е да се възвиси над цялото общество.

По такъв начин ние изяснихме, че чрез Правдата е невъзможно да се управлява животът на обществото, (само в "гмар тикун" всеки член на обществото ще даде абсолютно съгласие на управлението на живота според категорията Правда.

МИЛОСЪРДИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ, МИР не са създадени от сътворението на света, а само за частична замяна, в помощ на категорията Правда, чрез която, както ние разгледахме, нашият свят не е в състояние да се управлява.

Така вече се е утвърдило в историята, че макар теоретически и да се е считало, че обществото се управлява от Правдата, но на практика са я подменили съвършено противоположно и използват названието на тази категория най-лъжливите. И затова слабите и ленивите са изобретили и развили категориите Милосърдие и Справедливост, включвайки ги в закона на живота на обществото, тъй като самата основа на обществото задължава силните и преуспяващите да помагат на слабите, за да не заплашват те съществуването на общината. И затова са влезли в практиката Милосърдието (състраданието, милостинята, помощта). Но от природата на нещата, в такива случаи се увеличават количеството на слабите и нуждаещите се дотолкова, че оказват натиск на силните и това е довело до появата на категорията Мир. При което всички тези категории Милосърдие, Справедливост и Мир са се родили и са се развивали само предвид слабостта на категорията Правда.

И това е довело до разделянето на обществото на класи, групи част е взела за своя категория Милосърдието, тоест отстъпването на част от своя дял на другите. От тях после са произлезли и приелите категорията Правда, тоест "моето си е мое, твоето си е твое".

Говорейки просто може да се разделят тези две групи на "строители" и "разрушители", където "строителите" са грижещите се за благото на обществото и затова са готови да си поделят своето имущество, а "разрушителите" на които им е удобно да съхранят своето имущество и не са съгласни нито на никакви жертви заради другите, даже поставяйки под заплаха съществуването на обществото.

МИР. Но когато външните условия са довели тези две групи към борба и заплаха на съществуването, то се е развила категорията "Мир", смисълът, на която е в това, щото двете страни да прекратят конфликта и да приемат за "правдива" основа на съществуване взаимното съжителство. Поборниците на този подход като правило са от числата на "разрушителите", привържениците на Правдата ("моето си е мое, твоето си е твое"), затова щото бидейки силни и предприемчиви са готови на риск, даже жизнен, заради самоутвърждаването. В това пък време "строителите" са привърженици на състраданието и милостинята, за които главното е собственият живот и животът на обществото не са готови на риск заради утвърждаването на своята точка на виждане и затова те винаги са слабата страна в обществото. И затова, естествено е, че "разрушителите" довеждат до Мира.

Но тъй като Мирът е компромис, защото не е база за внедряване в категорията Правда, то неговите не многобройни, но силни привърженици недоволни от съществуващото и постоянно реформирайки категорията "Мир", изменят обществото.

Мирът в обществото и човечеството, и даже на отделната личност са взаимосвързани и като цяло единни. Разглеждайки цялата постройка като затворена система, ние идваме към извода, че това въобще е едно и също. При това, ако в миналите поколения животът и благополучието на човечеството са зависели (били са ограничени) от рамките на семейството, после на градовете, то сега неговото благополучие зависи от благото на държавата и постепенно става зависимо от благото на целия свят. И тази зависимост на благополучието на страните една от друга и на всекиго от нас от целия свят ще се увеличава в бъдеще. И макар това вече да е повече от ясно, но още не е осъзнато от населението на планетата, тъй като става по принципа: "Действието предшества осъзнаването на явлението". И само действителността, както винаги, ще тласка човечеството напред.

Но освен тези проблеми има още един: четирите категории, действащи ни на всекиго от нас Милосърдие, Справедливост, Правда и Мир се намират в постоянно противоречие. Нали, например Милосърдието ("твоето е мое и моето е твое) противоречи на Правдата и Справедливостта ("моето си е мое, твоето си е твое"). Та нали е съвършено невярно от точката на виждане на Правдата да се труди заради другите, това разваля хората, приучва ги да се ползват от плодовете на чуждия труд. И затова Правдата утвърждава, че човек е длъжен да пази и натрупва, за да не бъде принуден да пада като товар на чуждите плещи в тежко време, длъжен е да създаде материална база за своето потомство, да не прехвърля задачата за тяхното обезпечаване на обществото.

Категориите Мир и Справедливост също си противоречат една на друга. Та нали, за да има Мир у силните и енергичните трябва да има условия за забогатеят съгласно техният принос и усилия. Но при това у непрактичните и ленивите ще стане спад в доходите до обедняване съгласно техният принос.

Но как може да обвиним човека, че той се е родил не енергичен и неспособен? По такъв начин Мир и Справедливост са в противоречие. И ако разделим имуществото по Справедливост, например по количеството на устите в семействата, то чрез това ще предизвикаме недоволство, чак до война, от страна на силните и предприемчивите.

И затова няма никаква надежда за мир в обществото...

Егоизмът е унищожител. Сега, когато ние виждаме доколко са противоречиви в нас четирите изброени категории, възниква въпросът, а може ли човек да стигне до ясен извод, към единствено решение по въпроса за построяването на щастливо общество?...

 Основата на всички тези противоречия е "единствеността", говореща във всекиго от нас. И макар това свойство да ни е дадено направо от Твореца Единственият, коренът на всичко съществуващо, но когато това свойство се съедини с нашия егоизъм, то поражда разрушение и се превръща в източник на всички нещастия в света. И няма, естествено, нито един човек в света, свободен от това свойство усещането за единственост, и уникалност. А всички различия между хората са само във формата на употребяването на това свойство пожелаване на пороците, достигане на богатство, власт или почести.

Общото между нас е в това, че всеки от нас постоянно и често даже неосъзнато се стреми да използва всички останали за собствената си изгода.

И не е важно какви оправдания ще измислим за себе си всеки, тъй като желанието ръководи мисълта, а не мисълта желанието. И още, работата е в това, че колкото повече, е особен човекът в такъв размер е по-голямо и неговото чувство за "единственост".

Използване на "единствеността" като средство за определеното развитие на индивидуализма. Чувството за своята "единственост" в сърцето на всекиго възбужда желанието да погълне всички и всичко заради себе си. Източникът на това е Единствеността на нашия Творец и Неговото свойство е породило в нас съответното чувство. Но защо това чувство се разкрива в нас в такава изопачена форма, дотолкова, че става основа за всичките разрушения, макар и да изхожда от източника, раждащ всичко живо?

Работата е в това, че има две страни в свойството "единственост". Ако погледнем от точката на виждането на Твореца, тоест от страната на сливането ни с Него, то свойството "единственост" подбужда към алтруизъм, както и свойството на самия Творец. Затова, изхождащото от Него свойство "единственост", е длъжно да действа в нас също и във вида на алтруизма, а не на егоизма.

Но ако погледнем как практически действа в нас това свойство намираме, че то действа съвършено противоположно само като егоизъм желанието да бъдем богати, силни, знатни единствени в света. И тези две страни на проявления на "единствеността" съвършено са противоположни една на друга.

И така е замислено от Твореца, за да можем ние самите да изменим използването на това свойство, и, започвайки да се развиваме с егоистичната "единственост", да дойдем до алтруистичната "единственост" всеки и всички заедно. И това ще бъде условието на живота в последните поколения да използват чувството за "единственост" на своето "Аз" в целите за служене на цялото човечество. И оттука може да се направят следните изводи:

Да се достигне щастието е възможно само при условие за осъзнаването на този факт, че светът на обществото, държавата и човечеството са взаимосвързани. Докато законите на обществото удовлетворяват болшинството, малцинството, оставащо неудовлетворено, само е принудено да приема законите и формата на обществото, но постоянно се стреми към неговото изменение ако не чрез сила по пряк път, то косвено предизвиквайки войни между държавите и надяващо се, тъй като в резултат на войните нараства числото на недоволните, и по такъв начин да събере болшинство за изменяне формата на властта. А ако вземем и онова малцинство, за което войната е източник на доходи, получаване на награди и придвижване и добавим към тях неудовлетворените от формата на обществото, ще видим, че постоянно вътре в обществото има голямо количество членове, желаещи войни и кръв, а доволните от съществуващото членове на обществото не са лишени от безпокойство за собствената си безопасност и могат само да мечтаят за мир. Затова мирът на индивида е основата и източникът на мира в държавата.

Страдание и наслаждение в егоизма. Ако ние се опитаме да осъзнаем предлаганият на нас от Твореца план за действие, ще открием, че единствената точка на препъване е в изменението на нашата природа от егоизъм в алтруизъм. И макар от пръв поглед планът да ни се струва нереален, даже фантастичен, над нашите сили, но осъзнавайки го ще разберем, че всичките противоречия между егоизма и алтруизма са не повече, освен като психологически! Та нали в действителност всичките наши придобивки в живота се определят с една дума "наслаждение". Само това ние желаем и това очакваме от нашите придобивки.

И ако съберем заедно всички наслаждения, получавани от човека за своите 70 години срещу страданията и си направим сметка то ще бъде за предпочитане да не се раждаме. Ако това е така, какво печели човек в света, използвайки своя егоизъм? Още повече, че при изменението на света към всеобщия алтруизъм всяка личност ще получи абсолютно наслаждение. В Тора ние намираме още по-голямо потвърждение за това, че мирът това е най-голямото благословие: "Творецът дава сили на своя народ и ще го благослови с мир" благословение, завършващо Вавилонския Талмуд. Тежко е сърцето и природата го тегли надолу. И е нужна цялата сила на Тора, за да се преодолее нашия егоизъм.

Трудно е по начало да се съгласим, че всички постъпки, даже като, че ли и алтруистическите у обикновените хора, тоест не преминалите през масах Ц"А, ги ръководи егоизмът. Когато още в детска възраст аз заболях, то лекарите ми забраниха да се храня, а на мен пък много ми се искаше да ям. И ето, баба ми тихичко, тайно от родителите, ми носеше в кревата ту нещо печено, ту късче пирог тя обичаше ли ме повече отколкото татко и мама? Те страдаха от това, че аз искам да ям и им са забранили да ми дават храна, и по-точно страдаха от това, че не могат да удовлетворят своето желание да нахранят детето си, а баба ми не можеше да застави себе си да страда и успокояваше себе си, носейки ми храна. И така, кой пък от тях повече ме обичаше мен и по-малко себе си?

Но силата на Тора се проявява само в нейната дълбочина. И тук е големият проблем в това, че има четири нива на изложеното в Тора пшат (прост), ремез (намек), друш (алегория), сод (тайна). При което, изучаващият започва изучаването на Тора със сод, тъй като цялата Тора за него е тайна, после с друш и т.н. докато не достигне до пшат простото, тоест абсолютното разбиране и чувстване на цялото мироздание (а не само неговата тъмна точка нашият свят).

При което, това последното, четвъртото ниво трябва да бъде задължително и крайна цел за всеки начинаещ та нали за това последното достижение, сливането с Твореца е и дадена Тора. Тези четири нива на достижение ги има във всичките книги на Тора от първите и до написаните във времето на рав Ашлаг (после, предвид падението на поколенията, не всички автори са се явявали сведущи във всичките нива на Тора). И тези четири нива на скриване на тайните на Тора действат, тоест се намират във всяка буква и във всяко слово от написаното. Възниква въпрос ако животът и целите на Творението зависят от изучаването на Тора, като главен инструмент за нашето изправление от егоизма към алтруизма, тогава защо тя, още повече нейната основна е най-действена част Кабала така дълбоко е скрита. Както аз вече писах, още Аристотел е предупреждавал своите ученици и колеги да не допускат в науката всеки желаещ, тъй като основната маса са егоисти, и ще поискат да извлекат лична полза, да продадат научни знания и достижения във вреда на човечеството.

Затова Кабала, включваща в себе си всички науки и разкриваща тайните на цялото мироздание, изисква отказ от личните удоволствия, за да не могат да се използват нейните могъщи и тънки духовни сили във вреда на цялото човечество.

Но се казва в книгата "Зоар", че към края на поколенията ще се разкрие Кабала за всички и всеки ще може да се занимава с нея и няма да се изисква даването на клетва, нито строгият подбор на желаещите. От друга страна се казва, че желаещите ще бъдат не идеалисти, както допусканите в предишните поколения в Кабала, а обратно лицето на поколението ще бъде както муцуната на куче, наглостта ще стане обичайно явление и именно това поколение ще стане достойно за изучаването на Кабала.

Причината е в това, че няма да има хора, желаещи Знание и никой не ще го поиска и по неволя само идеалистите ще дойдат при Кабала и естествено ще отпадне необходимостта от строг подбор на учениците и даже възвръщащите се към вярата и младите на възраст ще могат да влязат в нея. Но без знанието на Кабала, както утвърждава "Зоар", не може да се излезе от галута и да се достигне до гмар тикун, тъй като само скритата в Кабала светлина е в състояние да ни промени. И затова ние се нуждаем от разпространението на Знанието в колкото е възможно по-широки кръгове на нашия народ. Но как това ще е възможно, ако масите пренебрегват Кабала, тъй като не донася лична изгода и удовлетворение на животинските потребности, а късият ум не вижда приготвеното му вечно съвършенство?

Залезът на всяко течение в иудаизма винаги е започвал с това, че мястото на починалия ръководител, равина, Адмора е заемал не неговият най-добър ученик, а неговият най-близък родственик...

Нима ние отново се нуждаем от страдания, за да погледнем трезво на този временен, преходен свят. Това е подобно на притчата за краля, у когото на старини се родил син и той от радост предварително приготвил за неговото пълнолетие прекрасен замък с прекрасна библиотека, музиканти, ястия, учени и развлечения. И ето пораснал синът. Но той е недоразвит и не му се нрави науката, не чувства прекрасното, сляп е и не вижда прекрасните картини, глух е и затова не чува чудесните звуци, болен е и не може да се наслади на ястията. Но, за да могат всички да се насладят на приготвеното на нас от Твореца наслаждение, са предвидени, както вече неведнъж се каза два пътя: пътят на Тора съзнателният път на духовното развитие, или пътят на страданията, който все пак ще ни върне нас на пътят на Тора. Нашата свободна воля е само да изберем веднага пътят на Тора или да чакаме докато страданията не ни заставят нас по неволя да изберем този път. В нашата природа вече са заложени необходимите за това сили. И, за да се убедим в това ще разгледаме как е създаден човекът например от разказа от "Мидраш Раба" (част 6) чрез съчетаването на описаните по-горе сили-ангели. Обърнал се като, че ли към тях Творецът: "струва ли си да се създава човекът?"

Милосърдието отвърнало, че си струва, тъй като човекът е способен на милосърдие; Правдата възразила, че не си заслужава, тъй като човекът е лъжлив; Справедливостта отговорила струва си да се сътвори, тъй като е способен на справедливост; Мирът казвал да не се създава, тъй като човекът постоянно търси разпри. Изслушвайки ги, Творецът скрил Правдата в Земята, макар тя да се явява като, че е Негов печат (основа) и отговорил, че Правдата ще израсте от Земята.

Ние сме длъжни за начало да разберем два съвършено противоположни вида на управление свише: едното е поддръжката на съществуването на всичко съществуващо, и второто е вид на съществуване на всичко съществуващо.

От една страна ние намираме извънредно грижовна защита, "меко" управление от момента на зачеването прекрасно приготвено място на вътре утробното развитие, защита от страничното влияние, снабдяване с всичко необходимо, съответстващото хранене, приготвеното място в света след раждането в годините на първоначалното развитие (дом, училище) и т.н. И същото това ние откриваме в животинския и растителния светове грижливо управление, съпровождащо зараждането и развитието на всекиго.

Но от друга страна, ние откриваме безпорядък, страх, страдания и непрестанна борба за съществуване на всички нива в живота, и още повече у човека като, че ли най-висшето същество в природата.

От десетте сфирот първите девет са влияещи, даващи светлина, а последната малхут взимаща, желаеща да получава, при което първите девет са пълни със светлина, а последната е празна. Също и във всеки парцуф ние откриваме два вида светлина ор пними (вътрешна) и ор макиф (окръжаваща) и съответстващите на тях кли пними и кли макиф (или хицон). И причината за това е в това, че е невъзможно пребиваването на две взаимнопротивоположни сили или явления в един носител и затова трябва да има отделно кли за ор пними и отделно за ор макиф. При което, ако в малхут има масах, то посредством ор хозер тя получава в себе си част от светлината.

По такъв начин са построени всичките чисти духовни обекти парцуфи и светове. Ако пък в малхут отсъства масах и затова тя желае да получи светлина за себе си, то предвид забраната Ц"А тя остава пуста. По такъв начин са устроени нечистите (клипа) светове и затова са противоположни на чистите светове (кдуша).

Както на нас вече ни е известно цялата причина за Ц"А е била само в това, че душите са възжелали да бъдат подобни на Твореца, тоест да изменят своята егоистична природа на алтруистична. В световете кдуша това вече е станало, но не и в световете клипа. И за тяхното изправление е необходим човек носител на двете взаимнопротивоположни сили и това е именно в нашия свят човекът, който в нисшите стадии на развитие (катнут ) е съединен със силата на клипа и получава от тях пусти кли желания, за да може после, духовно развивайки се, да се съедини със силите кдуша чрез действието на Тора и заповедите да се изправи, тоест да създаде масах на тези пусти кли, и съответно с това, да се сравни по свойства, тоест да се сближи с Твореца.

И в това се състои причината за съществуването на времето в нашия свят, тъй като се е разделила общата душа кли, малхут, на две противоположни части кдуша и клипа и за да се изправи да се приведе клипа в кдуша частите са длъжни да се намират в един носител човекът и затова се ражда "времето" нали само сменяйки се една след друга могат да бъдат двете противоположни сили в един човек време катнут и време гадлут.

Сега на нас ще ни стане разбираема необходимостта от швират килим. Нали, вече както казахме, има ор яшар (отгоре надолу, от кетер до малхут) и ор хозер (от малхут до кетер), съединяващи се заедно в една. Но след Ц"А това е възможно само в деветте първи сфирот. В малхут до гмар тикун може да има само ор хозер, тъй като именно на нея е бил Ц"А.

А тъй като всички светове клипа са се създали именно от тази последна сфира малхут, то са лишени от светлина и страстно я желаят. И човек, бидейки под властта на тези нечисти сили, постоянно се стреми към микродозите на светлината в нашия свят удоволствията, и, естествено, никога не може да напълни себе си, та нали кли си остава пусто и само се увеличава (колкото повече има, толкова повече желае).

И точно затова е била необходимостта от швират кли, тъй като в резултат на това 320 искри ор хозер са се спуснали под парса в малхут и те именно и оживотворяват пустите кли клипа доставят малки удоволствия на човека, докато той не придобие масах, а с него и истинската светлина. И това става в паралелните системи кдуша и клипа: четирите свята АБИЯ кдуша против четирите свята АБИЯ клипа (или тума). И при преобладаването на единия се унищожава другия: ако 320 искри ор хозер влязат в световете АБИЯ клипа, то АБИЯ кдуша изчезва (относително нас, престава на нас да ни въздейства), а ако всичките 320 части влязат в света АБИЯ кдуша, то АБИЯ клипа изчезва (съвършено) тъй като не може да съществува без светлина, както в АБИЯ кдуша, в нея няма. И е възможно сегашното състояние едновременното управление на нашия свят, с тези две системи съгласно действията на човека, преместващ искри от единия свят в другия и съответно изменящ по такъв начин управлението.

След швират килим и падението на 320 искри светлина от мястото Ацилут (над парса) в мястото на световете БИЯ (под парса), се повдигнали обратно в Ацилут 288 искри (тоест колкото се намирали в първите девет сфирот 9 х 32 = 288) и са се присъединили към системата на чистите светове АБИЯ, а в тъмната АБИЯ са останали по такъв начин 32 искри. Но в такова състояние системата на тъмната АБИЯ не е в състояние нормално да функционира, защото няма източници на наслаждение, затова е и стимула за всякакво движение в населяващите тези светове (включвайки и нашия свят).

А сега да разгледаме по-точно природата на горе назованите ангели, четирите сили: Милосърдие, Справедливост, Правда и Мир, използвани от Твореца при създаването на човека, и по-точно за създаването на неговата душа. Душата като всеки парцуф се състои от десет сфирот с ор пними и десет сфирот с ор макиф.

МИЛОСЪРДИЕТО съответства на ор пними в деветте първи сфирот на душата.

СПРАВЕДЛИВОСТТА това е ор пними в малхут на душата.

ПРАВДАТА това е ор макиф в деветте първи сфирот на душата.

МИРЪТ е ор макиф в малхут на душата.

Ние вече говорихме, че ор пними и ор макиф са противоположни. Ор пними се разпространява от Твореца към Творението в зависимост от наличието на масах у последното и не влиза в малхут предвид забраната Ц"А. Ор макиф пък окръжава всички светове, както и светът на Безкрайността, както и до Ц"А свети в малхут. Кли, в които свети ор пними се наричат кли пними, а кли, в които свети ор макиф, се наричат кли макиф или хицон (външно). Сега ни е ясно защо Правдата е утвърждавала, че всичко в човека е лъжа: нали човекът е лишен от кли хицон и затова е лишен съответно от ор макиф, а без неговото въздействие не е в състояние да получава светлина от висшите светове. А Милосърдието и Справедливостта са били доволни от строежа на душата на човека, тъй като нищо не им е пречило да запълнят имащото се вътрешно кли на душата със светлина.

Казано е в Тора: "И били Адам и неговата жена голи и не се срамували." Дрехата, както на нас вече ни е известно, левуш това е хицон и в отсъствието на това кли, указва Тора, се и състои причината за греха на Адам. Създавайки Адам без кли хицон, предварително му е било предрешено да съгреши. Адам и Хава са били създадени само с кли пними всеки, тоест съединени само със системата на светлите светове АБИЯ и затова не се срамували, тоест не чувствали недостатък, тъй като срамът това е чувство за недостатък (непълнота, несъвършенство). Но, както е известно, чувството за несъвършенство това е първата причина и единствения стимул да се поправи недостатъка. Подобно на болния, чувстващ болестта и затова готов да приеме всякакво лечение. Но ако човек не чувства, че е болен всячески се отклонява от лечение. И тази роля внасянето в усещанията на човека чувството за непълнота, несъвършенство, лежи на кли хицон, тъй като е пусто то още от света на безкрайността, след Ц"А и затова поражда усещане за пустота, незапълненост с наслаждение (светлина) и изобщо предизвиква страдания и затова принуждава да се запълни недостатъка да приеме ор макиф в това кли хицон. Но, у Адам и Хава това кли отсъствало и затова те не били в състояние да изпълнят програмата на Творението. И това кли хицон са могли да придобият само преминавайки през грехопадението, измамата на Змията.

В нас съществуват два вида анализа на действителността:

1. Добро (хубаво) и Зло (лошо).

 2. Правда и Лъжа.

Ръководейки се от тях ние можем да развием себе си до възможността за получаване на приготвеното ни безкрайно наслаждение. Първият анализ е телесен, тоест действащ чрез усещанията "сладко горчиво"; отхвърляне на горчивото като лошо и притегляне на сладкото като добро. И този анализ е достатъчен за неживата, животинска и растителна природа (и техните части в нас) в развитието им до желания резултат.

Но в човека Творецът е създал допълнителна сила разума, действащ по пътя на втория анализ отклоняване от себе си на лъжата до ненавистта към нея и приближаването към себе си на правдата. Този анализ се нарича "правда лъжа", и действа във всеки човек в зависимост от степента на неговото развитие. И той е придобит от човека от Змията, тъй като по своята природа, както вече казахме, у човека е имало само кли пними и телесният анализ "хубаво лошо" (добро зло), му бил съвършено достатъчен.

Например, ако биха се възнаграждавали праведниците за добро, а грешниците за зло пред нашите очи, то духовната чистота би се наричала от нас сладко и хубаво, а клипа лошо и горчиво. И в такъв случай свободата на избора би се свеждал до правилото: "Ще ви дам сладко и горчиво избирайте сладкото", и тогава цялото човечество би било уверено в достигането на съвършенството и би се отдалечило от греховете горчиви и лоши в чувствата и би се занимавало само с изпълняването на заповедите. Адам (родил се обрязан, тоест алтруист) се намирал в Райската градина за работа и стража. Работата му се състояла в изпълняването на заповедите, а стражата в изпълнение на забраните, и всичките изпълнения се свеждали до храненето и наслаждението "заради Твореца" от плодовете на Градината, а забраните до забраната да не яде от Дървото на Познанието на добро и зло (хубавото и лошото)

По такъв начин заповедта "Прави`" била сладка, а заповедта "Не прави`" отделяла Адам от горчивото и неприятното. И така, у Адам свободата на волята се свеждала до избора "избери си сладкото" и по такъв начин били достатъчни само едни органи на усещания за знанието, що иска от него Творецът и изпълнение на указанията.

А сега да разберем, що се крие под името Змия. Нали няма нищо друго създадено, освен желанието да се наслади и неговата централна точка (малхут) се нарича ангел на смъртта (Сатана, Змия, Фараон и т.н. в зависимост от случая и аспекта на изследванията). Змията утвърждавала, че в денят, когато вкусите от плода (тоест ще можете да получите удоволствие, както и от другите плодове, не заради себе си, а тъй като ще вършите с това приятно на Твореца и ще станете като Твореца, (ще се сближите се с Него) и ще познаете доброто и злото (тоест ще видите, че и добро и зло, и сладко и горчиво всичко ще бъде както относно Твореца) само сладко. Тоест ще достигнете гмар тикун, изправяйки самата сърцевина на желанието да се насладите, обръщайки я в наслаждение заради Твореца. И естествено с това Змията могла да съблазни Хава, желаеща да достигне целите на Творението. Хава относно Адама, е както малхут относно З"А, а когато малхут изявява желание, то З"А и дава на нея нужното нали става дума за чисти действия не заради собствени удоволствия. Човекът и неговата жена (Адам и Хава) от точката на виждане на Кабала това са едно цяло тоест във всекиго от нас, в мъжът или жената има част алтруистична, наричана мъжка и част егоистична женска. (Да не ми се обиди на мен читателят за нарочно недоизказаното и объркано изложение колкото по-близко е до нашия свят, толкова по-скрито е изложението и пълната, и истинска правда ще познае само повдигналият се в световете АБИЯ, а до това време у всекиго само смътна представа. Истинската връзка между нашия и висшите светове, същността на душата, да се познаят, бидейки егоист, е невъзможно нито философия, нито фокуси, нито още повече всякакви общества от знаещи не ще помогнат).

Дървото на познанието на Добро и Зло това е част от незапълнената със светлина част на малхут, на която още не е създаден масах. Както вече се каза у Адам не е имало никаква връзка с тази пустота, тъй като е бил създаден от чистата А"БИА, тоест алтруист, не стремящ се към собствено удоволствие, произтичащо от пустотата. И затова му било забранено да се съедини с Дървото на Доброто и Злото (с егоизма, с нечистата А"БИА) под страх от смърт изчезване на светлината както у всички егоисти в нашия свят.

И така, ето Сатаната (ангела на смъртта, Змията) започнал с това, че разкрил на Хава целта на Творението да се изправи егоизмът на Дървото на доброто и Злото (тоест желанието да се наслади без масах, останало без светлина след раждането на всички светове, да се изправи на желанието да дава наслаждение). И тъй като това било Правда и съответствало на получените по.рано заповеди да се ядат всички плодове освен плодовете на това Дърво заради Твореца, то Хава и повярвала. Още повече, че когато поискала да яде да получи не заради себе си, тоест създала масах, то изчезнало всичкото Зло от дървото на Познанието на Добро и Зло и останало Дървото на Познанието на Добро. И, вкусвайки първият път, е могла да устои и да получи цялата огромна светлина заради Твореца. Но втория път, когато вече имало решимо, тоест усещането за огромното наслаждение и притеглянето към неговия източник плодът (светлината, съответстваща на пустотата, тоест на безкрайността, по обем носеща наслаждение) не могла да устои срещу желанието за само наслаждение (тъй като вече знаела вкуса и се стремила към него сама). И затова първия път на вкусване на плода получаването на светлина е било в чистота, а във вторият път в грях.

И това е станало източник на страдания и причина за смъртта, както и предупреждавал Творецът: в денят, когато вкусите ще умрете. Тъй като вкусвайки "плода" човекът получил пустите кли кабала и затова изчезнала светлината от неговата душа и останала само поддържащата живота витална искричка нер дакик, животът на Адам се разделил на най-мънички животи и душата му се разделила на най-мъничките души на хората, поколение след поколение, изправящи незапълнената част на малхут. По такъв начин действието на Твореца не се изменило съвършено от грехът на Адам само светлината в неговия живот се разделила на кръгооборотите на малките животи. Също и всички други Творения паднали от нивото на вечността и общността на нивото на малките кръгообороти, както човека. И се повдигат или се спускат в зависимост от действията на човека, като единственото, притежаващо възможността за анализ на "добро" и "зло".

Като следствие на греха на Адам и Хава е било появяването на двете основни злини:

Сатаната (лошото начало в човека, неговият ангел на смъртта) може да се повдига във висшите духовни сфери и да обвинява човека. Тъй като сега, след греха, той е свързан с човека чрез егоизма, получен от човека от пустата част на малхут. По такъв начин станало отдалечаването между Твореца и човека нали светлината и егоизма са противоположни.

И вторият недостатък, роден от греха на Адам е спускането на РА"ПАХ 288 искри светлина, намиращи се в системата на светлата АБ"ИА (оставало се само да преведе тук пък и последните 32 искри, което и искал да направи Адам) в системата на тъмните сили. За да не се унищожи светът. Затова, както сега системата от светлите сили не може да храни хората предвид тяхното духовно несъответствие ненавистта между егоизма и светлината, то спуснали се 288 искри светлина в тъмната система, за да хранят човека и нашия свят през всички времена на кръгооборота на душите в телата до гмар тикун. И от тука е разбираемо, защо тъмната система АБ"ИА се нарича клипа обвивка тъй като е подобна на кожата, покриваща плода и защитаваща го от повреждане, докато не узрее и съзрее, и не достигне необходимото развитие така и 288 искри светлина, преминали в клипа, хранят нашия свят, докато не достигне той своята цел.

Този втори недостатък, роден от грехопадението, се нарича също "Идва и прибира душата", тоест даже тази малка частица от миналия живот, която е сега в човека и тя се взема от нас от света на клипот.

Вече неведнъж се е говорило за връзката между нашия и духовните светове, като за връзка на фиданката с корена, където цялата разлика между световете е само в материала на техния строеж материален в нашия свят и духовен в другите, но не в съотношението между частите, детайлите на всеки свят или между едноименните обекти на световете. И затова, знаейки що иска клипа в нашия свят, можем да узнаем нейния висш корен.

Желанията на човека произлизат от системата на тъмните сили. И затова, например, в животинския уровен на този, нашия свят има природен стремеж към наслаждение.И то е свързано с тялото така, че наслаждението дава на тялото усещане за живот, и децата (и, останалите на детското ниво, възрастни) постоянно във всяко място, където хвърлят поглед са длъжни да намерят удоволствие даже от незначителни обекти, тъй като малкият уровен на тяхното развитие изисква умножение на усещането за живот, за да би имало потребност и удоволствие от растежа и развитието. И затова намират удоволствие и в малките неща.

И макар стремежът към наслаждение да е основа на живота, но привежда към точно противоположното смъртта. Например, наслаждението от разчесването на участъка на кожата носи в себе си разрушение, тоест частица смърт. И ако не се преодолее това желание, то разчесването ще приведе към умножение на желанието, защото дава наслаждение, докато повреденото място не се разболее дотолкова, че наслаждението не се превърне в болка.

И ето сега ние можем да си представим строежа на системата клипот: Рош желанието да се само наслади Гуф търсене на наслаждение, с което е невъзможно да се насити тъй като получените порции наслаждение веднага пък предизвикват увеличение на изискванията (както при разчесването нараства желанието да се почешем). Соф на системата това е капка смърт, разделяща и отнемаща и последната останала искрица от живота. Точно както се казва в Тора, че ангелът на смъртта поднася меч с капка от отрова към устата на човека и последният сам отваря устата. Мечът на ангела на смъртта е наслаждението от клипот, отдалечаващо ни нас все повече от вечния живот. И, по неволя, тъй като е принуден да получава наслаждение за продължаване на своето съществуване, човек отваря уста и се храни от системата клипот докато не получи, в краят с меча, с последната капка окончателното отделяне от последната искра на живот.

И така, съществуват две взаимно противоположни системи на управление, при което, вследствие на грехопадението на Адам, обезпечаването на съществуването и храненето на нашия свят е преминало от светлата система към тъмната. И затова е объркан така порядъкът на управлението, тъй като намаляването на светлината привежда до страдания, а увеличаването на светлината към още по-голямо отдалечаване от светлите сили. И у когото има 100 иска 200, а у когото има 200 иска 400, както е в примерът с разчесването на раната. Увеличаването на наслажденията приближава към смърт. Затова, преди всичко на човека му е необходимо да се погрижи за изключването на всички излишества (за да не може полученото излишество да увеличи веднага в двойно желанието) и вече после да се опита да премине от егоизма към алтруизма, за да се съедини със светлата система, и да се удостои със светлината на Тора, и сближението с Твореца.

А ако пък Творецът би се съветвал с ангелите след греха на Адама, то даже и ангелите на Милосърдието и Справедливостта не биха се съгласили. Та нали след грехопадението човекът напълно е излязъл из под влияние и е свързал себе си с тъмните сили. А Правдата е скрита в земята, тоест е отстранена от управлението на Творението. Анализът Правда Лъжа, и анализът на чувствата сладко горчиво, (съществуващ до грехопадението, защото 288 частици от 320 вече са се намирали в светлата система на световете АБ"ИА и затова, притегляйки сладкото и отблъсквайки горчивото, е могъл Адам да продължи изправлението) изменил своята форма, защото като паднали 288 частици в тъмната система, се смесили с нейните сили и породили нова форма на анализ: сладко в началото, но горчиво в края, наричано Лъжа основа на разрушението. По такъв начин възникнал у човека нов анализ чрез чувствата, а не чрез силата на разума. Изборът Правда Лъжа е длъжен да действа до гмар тикун срещу сладкото в началото, макар и горчиво в краят, вкусът на лъжата. И не е в състояние да и се противопостави на нея.

Тора е дадена на човека за изправлението на греха на Адам за подема обратно в светлата система на световете АБ"ИА на 288 частици.

Вследствие на това се възвръща управлението на Творението към светлата система от сили, анулира се объркването между "Правда Лъжа", и "сладко горчиво" и отново анализът се свежда до изборът между "сладко горчиво". И този анализ ще се възобнови с приходът на Машиах (освободителят).

Усилията на всички поколение са във въз съединението на всички души в една, наричана Адам, както е било до грехопадението. И нито един от нас не живее заради себе си, а съзнателно или несъзнателно само в името на тази цел. Както ние вече казахме, Адам е бил длъжен да извърши грях, тъй като отсъствал в него кли хицон за получаването на ор макиф.

Само човекът , носител на двете противоположности, свързани с клипот (под действието на удоволствията, увеличаващ своето пусто кли до нужния размер), чрез Тора и заповедите може да обърне кли кабала егоизма в кли ашпаа алтруизма.

Но преди да се съедини човек със светлите сили, той е длъжен да се освободи от удоволствията, породени в него чрез съприкосновението си с клипот. И такива хора праведниците са единици във всяко поколение можещи да унищожат собствения си егоизъм. А цялата останала маса от хора съществува само за това, щото притежавайки кли хицон пустото кли, да го предостави на тези избраници за изправление (посредством служене, и частичното приобщаване към тях, даже по неволя и случайно).

Затова и цялото човечество си прави обмен и си посредничи, и си влияе един на другиго материално, чрез знания и духовно. И по такъв начин дават възможност на немногото праведници да получат ор макиф.

Но защо на всеки праведник има милиони грешници? Работата е в това, че два фактора действат в природата качеството и количеството. И затова, както намиращите се под въздействието на клипот са нищожни духовно и вървят по направлението на желанията на телата си, то в състояние да противопоставят себе си на духовно силен праведник могат само бидейки съединени в огромно количество и само по такъв начин да го снабдят него, естествено, несъзнателно, с подходящ за неговата духовна сила кли хицон. И затова е важен всеки от нас в тази огромна верига от началото на човечеството и до неговия край, но праведникът е основата на света.